SBC Summit Europe: Как изглежда един успешен регулиран пазар?

Как всъщност изглежда един успешен регулиран хазартен пазар? Това е въпрос, пред който са изправени регулатори, оператори и създатели на политики в цяла Европа и който става все по-актуален с отварянето на пазарите, затягането на изискванията и развитието на сектора.

Отговорът рядко е толкова прост, колкото изглежда.

Високият дял на хазартната дейност в регулирания пазар, строгата защита на потребителите или значителните данъчни приходи могат поотделно да изглеждат като успех. Всеки от тези резултати обаче може да създаде нови предизвикателства в други области. Няма универсална формула, която да осигурява всичко едновременно.

Всеки пазар има своя регулаторна рамка, бизнес реалности и потребителско поведение. Това означава, че подходът, който работи в една държава, може да не е приложим в друга. Успехът зависи не толкова от откриването на един съвършен модел, колкото от постигането на правилния баланс.

Ето защо, в навечерието на SBC Summit Europe 2027, разглеждаме пет области, които могат да определят успеха на един регулиран пазар: насочването на хазартната дейност към лицензирания сектор, защитата на потребителите, конкуренцията, данъчното облагане и иновациите.

Насочване към регулирания пазар: как да задържим играчите в него

Нека започнем с един от може би най-ясните показатели за успешен регулиран пазар: играчите действително ли играят в неговите рамки?

Когато по-голяма част от хазартната дейност остава в регулираната среда, регулаторите могат да упражняват надзор, да защитават играчите, да търсят отговорност от операторите и да осигуряват приходи, подлежащи на данъчно облагане.

Например, преди Швеция да въведе новата си лицензионна система през 2019 г., според оценките по-малко от 50% от хазартната дейност в отворената за конкуренция част от пазара се е осъществявала в рамките на шведската регулирана система. Много оператори са обслужвали шведски играчи, без да притежават шведски лиценз.

Към 2025 г. Шведският орган за регулиране на хазарта оценява дела на регулирания пазар на 84% — значително увеличение само за няколко години.

Високият дял на регулирания пазар обаче невинаги означава незабавен успех. Нидерландия е особено показателен пример за това.

През втората половина на 2025 г. около 91% от нидерландските играчи са играли единствено при легални оператори. На пръв поглед това е впечатляващо постижение. Когато обаче делът се измерва според загубите на играчите, на регулирания пазар се падат приблизително 53%.

С други думи, макар огромното мнозинство от играчите да е останало в регулирания пазар, сравнително малък брой потребители на нелегални оператори са формирали непропорционално голям дял от загубите от хазарт. Това разкрива съществена разлика между дела на регулирания пазар, измерен чрез броя на играчите, и дела му във финансово изражение.

Разбира се, високият дял на регулирания пазар остава положителна стъпка. Когато обаче играчите продължават да губят значителни суми при нелицензирани оператори, става ясно, че успехът не се определя само от броя на хората, които използват лицензирани оператори. От значение е и каква част от самата хазартна дейност остава в регулираната среда.

Защита на потребителите: означава ли по-безопасно винаги и по-привлекателно?

В основата на всяка успешна регулация на хазарта стои една основна цел: защитата на играчите. С развитието на онлайн хазарта се развиват и мерките, чрез които регулаторите се стремят да намалят вредите, свързани с него.

От контрол върху депозитите и разходите и инструменти за самоизключване до ограничения върху рекламата и маркетинга, проверка на възрастта и самоличността и наблюдение за по-безопасна игра — регулаторите разполагат с разнообразни подходи за защита на потребителите.

В Европа обаче пазарите се различават по размер, предпочитания на играчите и предлагане на онлайн продукти. Затова универсалният подход към защитата на потребителите рядко е правилното решение.

Вместо това регулаторите трябва да определят основните предизвикателства пред потребителите на съответния пазар и да адаптират подхода си така, че той да отговаря най-добре на техните нужди.

Защитата на потребителите в Европа

Регулаторите в цяла Европа все по-често въвеждат мерки, които осигуряват на играчите по-добра защита и по-голям контрол върху участието им в хазартни игри. На континента се прилагат различни подходи:

• Дания — самоизключване: Броят на вписаните в националната система за самоизключване ROFUS е нараснал от едва 1 456 играчи през 2012 г. до над 73 500 към август 2026 г.

• Нидерландия — контрол върху разходите: След въвеждането на по-строго финансово наблюдение средната месечна загуба на играч е намаляла от 146 евро в края на 2024 г. до 119 евро през първата половина на 2025 г.

• Швеция — наблюдение на поведението на играчите: Лицензираните оператори имат законово задължение за полагане на грижа. То изисква да наблюдават поведението на играчите и при необходимост да предприемат действия, които да им помогнат да ограничат прекомерното участие в хазартни игри.

• Обединеното кралство — инструменти за контрол върху участието в хазартни игри: Сред играчите, използвали такъв инструмент през предходните 12 месеца, 82,6% заявяват, че той е намалил времето или средствата, които отделят за хазарт.

Различни мерки и различни пазари, но една и съща цел: да се даде на играчите по-голям контрол и да се намали рискът от вреди, свързани с хазарта.

Тези мерки все повече се превръщат в стандарт. Проучване от 2026 г., обхващащо 30 европейски държави, установява, че 24 от тях, или 80%, разполагат с регистър за самоизключване. Наред с това все по-широко се прилагат лимити за депозити, рекламни ограничения, наблюдение на играчите и мерки за намеса.

Както видяхме при насочването към регулирания пазар обаче, има и друга страна. Ако ограниченията, предназначени да защитават играчите, направят лицензирания пазар по-малко привлекателен, някои от тях могат да предпочетат офшорни оператори.

В крайна сметка защитата на потребителите е ефективна само когато играчите остават в системата, създадена да ги защитава. Затова за регулаторите успехът означава да направят лицензирания пазар по-безопасен, без същевременно да повишават привлекателността на нелегалния.

Здравословна конкуренция: има ли достатъчно избор?

Разбира се, играчите могат да изберат регулирания пазар само ако той предлага достатъчно привлекателни възможности.

Здравословната конкуренция осигурява по-голям избор на потребителите и насърчава лицензираните оператори да се конкурират чрез продукти, цени, технологии и клиентско изживяване. За да се случи това обаче, лицензите трябва да бъдат достатъчно привлекателни от търговска гледна точка, така че надеждните оператори действително да искат да ги придобият.

В Европа пазарите се различават съществено:

• Пазари с множество лицензирани оператори: Държави като Дания, Италия, Испания, Швеция, Нидерландия и Обединеното кралство позволяват на множество лицензирани частни оператори да се конкурират в основните сегменти на онлайн хазарта.

• Смесени модели: Австрия и Полша съчетават конкуренция в някои сегменти с монопол в други. В Полша например лицензирани частни оператори могат да се конкурират при онлайн залаганията, докато онлайн казиното остава държавен монопол.

• Частично отворени пазари: Франция лицензира частни оператори за онлайн спортни залагания, залагания на конни надбягвания и покер, но онлайн казиното остава забранено.

• Пазари, които се отварят за конкуренция: Финландия е най-новият пример за значителна промяна. Предвижда се от юли 2027 г. дългогодишният ѝ монопол да отстъпи място на конкуренция между лицензирани оператори в онлайн залаганията и казино игрите.

Самото допускане на конкуренция обаче не създава автоматично здравословна конкурентна среда.

Разходите за лицензиране, данъчното облагане, ограниченията върху продуктите и регулаторните изисквания влияят върху това дали операторите смятат даден пазар за привлекателен от търговска гледна точка. В другата крайност интензивната конкуренция може да засили натиска за реклама и привличане на клиенти, докато операторите се борят за пазарен дял.

Следователно предизвикателството е да се осигури достатъчно конкуренция, която да дава реален избор на играчите и да поддържа интереса на лицензираните оператори, без да се прави компромис със стандартите, които регулацията трябва да гарантира.

Устойчиво данъчно облагане: кога данъчната тежест става прекомерна?

От гледна точка на държавата едно от най-ясните предимства на регулирания хазартен пазар са данъчните приходи.

Като насочват хазартната дейност към лицензирания пазар, правителствата могат да осигурят значителни приходи за бюджета от индустрия, която иначе би могла да развива дейността си офшорно.

Когато обаче трябва да се определи колко да плащат операторите, няма универсален отговор.

В Европа се прилагат много различни подходи:

• Дания: Операторите на залагания и онлайн казино плащат данък в размер на 28% от брутния приход от хазартна дейност (GGR), като основната ставка е еднаква за двата сектора.

• Испания: Повечето онлайн хазартни дейности, регулирани на национално равнище, се облагат с 20% от GGR. Операторите, установени в Сеута и Мелиля и отговарящи на съответните условия, могат да се възползват от намалени ставки.

• Обединеното кралство: Дистанционните казино игри вече се облагат със ставка от 40%, а от април 2027 г. за повечето дистанционни залагания ще влезе в сила нова ставка от 25%. Правителството очаква по-широкият пакет от данъчни реформи в хазартния сектор да осигурява над 1 млрд. британски лири годишно.

• Португалия: Онлайн казиното се облага с 25% от GGR, докато спортните залагания с фиксирани коефициенти се облагат с 8% от оборота от залози. Това показва как данъчното облагане може да бъде структурирано по различен начин според вида на хазартния продукт.

Тези различия подчертават нещо съществено: най-високата данъчна ставка невинаги означава най-успешен данъчен модел.

По-ниските ставки могат да дадат на лицензираните оператори повече възможности да инвестират, да въвеждат иновации и да се конкурират с нелицензираните алтернативи. По-високите ставки, от своя страна, могат да увеличат сумите, които държавата събира от всяка единица облагаема хазартна дейност. Диференцираните системи позволяват на правителствата да прилагат различно данъчно третиране според характеристиките на отделните продукти.

Прекомерното данъчно облагане обаче крие риск да свие маржовете на операторите, да намали бизнес инвестициите и да направи регулирания пазар по-малко привлекателен за лицензираните компании.

Затова може би успехът не се състои в събирането на възможно най-много данъци. Той е в намирането на ставка, която осигурява значими бюджетни приходи, като същевременно запазва регулирания пазар конкурентен, устойчив и привлекателен.

Иновации: може ли регулацията да поддържа темпото?

Накрая идва ред и на иновациите.

Хазартната индустрия през 2027 г. изглежда съвсем различно от тази, която регулаторите са надзиравали преди 10 или 20 години. От продукти, базирани на криптовалути и блокчейн, до пазари за прогнози и нови дигитални игрови формати — иновациите могат да се развиват значително по-бързо от регулацията, предназначена да ги обхване.

В Европа регулаторите възприемат различни подходи:

• Франция: През февруари 2026 г. Франция стартира тригодишен регулаторен експеримент за игри с цифрови обекти, които могат да бъдат монетизирани (JONUM). Тези игри се основават предимно на блокчейн технология. Рамката представлява опит нововъзникващите дигитални продукти да бъдат обхванати от регулацията, като се запазят защитните механизми в области като защитата на играчите и противодействието на финансовите престъпления.

• Обединеното кралство: Комисията по хазарта разгледа появата на пазарите за прогнози и ясно заяви, че продуктите, които отговарят на законовото определение за хазарт, трябва да бъдат лицензирани и регулирани като такива, независимо от начина, по който се рекламират или описват.

• Малта: Малтийският орган за регулиране на хазарта първоначално въведе контролирана среда за регулаторно тестване, за да проучи използването на криптоактиви и блокчейн технологии в лицензирания хазарт. Впоследствие този експеримент прерасна в постоянна политика, съгласно която лицензираните оператори могат да кандидатстват за одобрение да приемат активи, базирани на технологията на разпределения регистър (DLT), и да използват самата технология.

Три иновации и три примера за това как регулацията може да реагира. В крайна сметка обаче всеки подход е изправен пред едно и също предизвикателство.

Ако реакцията е твърде бавна, новите продукти могат да се развият извън съществуващите рамки, а лицензираните оператори да останат без възможност да отговорят на променящото се потребителско търсене. Ако реакцията е твърде бърза, регулаторите рискуват да допуснат развитието на продукти, преди да са напълно изяснени последиците им за защитата на потребителите, финансовите престъпления или почтеността в спорта.

Следователно успешната регулация не означава непременно да се казва „да“ или „не“ на всяка иновация. Тя означава да съществува достатъчно гъвкава рамка, която позволява новите продукти да бъдат разбрани, да се определи мястото им и да бъдат регулирани по подходящ начин.

И така, как всъщност изглежда един успешен регулиран пазар?

След всичко това, за съжаление, не сме по-близо до откриването на съвършената рецепта. Но може би именно в това е смисълът.

Няма единна рецепта и за успешен регулиран пазар.

Високият дял на хазартната дейност в лицензирания сектор, силната защита на потребителите, здравословната конкуренция, устойчивото данъчно облагане и иновациите са важни. В крайна сметка обаче успехът зависи от правилния баланс между тях. А с развитието на европейските хазартни пазари ще продължи да се променя и точката, в която се постига този баланс.

Често задавани въпроси

Какво представлява SBC Summit Europe?

SBC Summit Europe е домът на европейската iGaming индустрия, с регулираните пазари в центъра на вниманието. Това е ежегодното място за среща на хората, които ръководят, регулират и развиват европейската хазартна индустрия.

Кога и къде се провежда?

От 19 до 21 април 2027 г. в RAI Amsterdam, Нидерландия.

Кой ще присъства?

Очакват се около 8 000 участници, включително над 3 000 представители на лицензирани оператори. Към тях ще се присъединят регулатори, създатели на политики, браншови асоциации, правни експерти, доставчици, афилиейт партньори, инвеститори и медии.

Вижте повече информация за участниците в SBC Summit Europe.

Какъв е основният фокус на SBC Summit Europe?

SBC Summit Europe събира на едно място хората, които управляват, регулират и развиват лицензираните пазари. Регулатори и създатели на политики се включват пряко в дискусиите наред с лицензираните оператори, които са в центъра на събитието с очаквано присъствие на над 3 000 представители.

Създаването на контакти е също толкова важен приоритет, колкото и обмен