Новите правила за хазарта - какво ще се промени на практика? Интервю с Александър Попов, бивш ръководител на хазартния надзор в НАП

27 октомври 2026, 10:25 България

Предлаганите промени в Закона за хазарта поставят лицензирания сектор пред нови финансови и регулаторни изисквания. За бизнеса същественият въпрос е каква ще бъде общата им тежест и доколко тя ще бъде съпроводена с по-ефективен контрол върху нелегалното предлагане. Как се измерва резултатът от рекламните ограничения, блокирането на сайтове и мерките за защита на играчите?

По тези теми GAME Spectrum разговаря с Александър Попов, бивш директор на дирекция „Надзор върху хазарта и хазартните дейности“ в НАП. В интервюто той коментира фискалния подход в предложенията, риска от пренасочване към нелицензирани услуги и необходимостта от технически изпълними правила. Разговорът проследява и как международният опит, контролът върху финансовите потоци и по-доброто използване на данните могат да помогнат за ограничаване на нелегалния пазар, без да създават неоправдани пречки пред изрядните оператори.

От опита Ви в хазартния надзор, кой проблем трябва да решат приоритетно обсъжданите промени и доколко предложените мерки отговарят на него?

Създава се впечатление, че основният приоритет е намаляването на вредите от хазарта и ограничаването на нелицензирания пазар. Според мен обаче в предложенията преобладава фискалният подход, а част от мерките създават предпоставки за концентрация на пазара. Защитата на играчите и ограничаването на нелегалното предлагане трябва да се разглеждат заедно. Ако ограничим достъпа до лицензирана услуга, но оставим лесен достъпа до нелегална, няма основание да приемем, че сме защитили играча.

Към обсъжданите мерки бих подходил с конкретен въпрос: какъв проблем решава всяка от тях и с какви данни е обоснована? По-висока такса, допълнително изискване за местно присъствие или нова рекламна забрана не означават автоматично по-ефективен контрол. Нужни са оценка на общото въздействие и реалистични срокове за изпълнение.

В предишни свои коментари съм посочвал, че фискалният мотив заема сериозно място в реформите. Държавата може да има приходни цели, но те трябва да бъдат заявени отделно. Повече събрани средства не са сами по себе си доказателство за по-добра защита на хората.

Част от предложенията надграждат досегашните рекламни ограничения. Как оценявате постигнатото с тях и какви изводи трябва да залегнат в следващите промени?

Мнението ми остава, че промените от 2024 г. бяха приети прекалено бързо и оставиха въпроси при тълкуването и прилагането. Ограничаването на рекламното присъствие в определени канали е едно; доказването, че е намаляло рисковото участие, е друго.

Не бих обявил нито успех, нито провал само по това, че виждаме по-малко телевизионни реклами. Трябва да проследим до какви послания достига потребителят, през кои канали и от какви оператори. В дигитална среда забраната на даден формат не премахва непременно рекламното въздействие. Не бива и всяко онлайн присъствие да се приема за законно само защото съществува.

За следващите промени бих настоявал на първо място за мерки, които могат да се прилагат ефективно. Норма, чието спазване държавата не може да осигури, създава формална строгост, но не гарантира защита. Личното ми мнение е, че държавата трябва да се съсредоточи повече върху съдържанието на рекламните послания, аудиторията, до която достигат, и контрола върху разпространението им, вместо да разчита основно на абсолютни забрани. В отворена дигитална среда рекламното въздействие може да се пренасочи към други канали, включително такива, върху които контролът е по-труден. Ако изрядният оператор е по-трудно разпознаваем, а нелегалният остава видим, трябва да преценим дали сме постигнали целта.

Ако погледнем към международния опит, коя държава е успяла едновременно да подобри защитата на играчите и да ограничи нелицензирания пазар? Какво конкретно е дало резултат?

Бих разгледал Дания и Нидерландия, но за различни поуки. Дания е полезен пример за съчетаването на регулиран пазар, самоизключване и достъп до подкрепа. Нидерландският опит показва и трудността да се постигнат едновременно по-строга защита и задържане на потреблението в лицензирания сектор. Затова не бих пренасял механично нито един от двата модела.

В Дания системата ROFUS позволява доброволно самоизключване, а StopSpillet предоставя консултация и подкрепа. Регулаторът публикува пазарни данни и информация за тези инструменти. Така има основа да се обсъждат резултати, а не само броят на предприетите мерки.

За мен урокът е, че лицензираната услуга трябва да бъде едновременно контролирана, разпознаваема и реално достъпна за пълнолетните, които могат законно да я ползват. Паралелно трябва да се затруднява нелегалното предлагане и да има помощ за хората с проблем. Не бих приписал общия резултат на една забрана или един регистър: висок дял на лицензирания пазар и по-малко хазартни вреди са различни показатели и трябва да се проверяват отделно.

Какво от този опит можем да приложим в България и какво би трябвало да променим в правомощията, ресурсите или взаимодействието между институциите?

Бих започнал с по-доброто използване на данните и технологиите. И преди съм давал като възможна посока прякото техническо отчитане на наземните игрални автомати към НАП. Целта трябва да бъде надеждна информация за надзора, а не изграждането на скъпа система, чиито данни никой не анализира.

Регулаторът има нужда от платежна и технологична експертиза, хора за анализ на риска и възможност да реагира на бързо променящи се сайтове, приложения и начини на разплащане. За контрола е важен навременният и проверим достъп до информация; всяко допълнително изискване къде физически да се намира инфраструктурата трябва да се обоснове отделно.

Взаимодействието между НАП, разследващите органи, платежните доставчици и технологичните платформи трябва да има ясни процедури, законово основание и срокове за реакция. Вече съм подчертавал и нуждата от международно сътрудничество по общите проблеми: нелегално предлагане, изпиране на пари и реклама през глобални платформи. Това е по-полезно от механичното копиране на чужди данъчни ставки или ограничения.

В този контекст, къде биха имали най-голям ефект усилията на българския регулатор - в блокирането на сайтове, ограничаването на рекламата или пресичането на плащанията към нелицензирани оператори?

Не бих ги противопоставял. Блокирането на достъпа, ограничаването на незаконната реклама и пресичането на обслужването на нелицензирани оператори трябва да работят заедно. Един домейн може да бъде заменен; ако организацията продължава лесно да привлича клиенти и да получава плащания, ефектът от блокирането е ограничен.

Ако трябва да определя къде да се вложи допълнителен ресурс, бих насочил внимание към финансовите потоци и посредниците, които осигуряват достигането до потребителя. Тук е нужна работа по конкретни оператори и схеми, а не общо затрудняване на плащанията към целия сектор.

Основанията за ограничаване трябва да са проверими, с възможност за своевременно поправяне на грешки и оспорване. Ако мярката затруднява легалните плащания, но нелегалните канали я заобикалят, тя може да се окаже контрапродуктивна. Затова ефектът трябва да се оценява след прилагането, а не да се предполага предварително.

По какво обаче ще разберем, че тези мерки действително свиват нелицензирания пазар? Какво трябва да измерваме отвъд броя блокирани сайтове?

Броят на блокираните сайтове е показател за извършена работа. Той не показва сам по себе си колко играчи или средства са излезли от нелегалния пазар. Един и същ оператор може да използва много адреси.

Трябва да оценяваме дела на активността при лицензирани оператори и промяната в нелицензирания сегмент. Методиката трябва да различава брой играчи, залози и брутни приходи от хазарт, вместо да смесва несъпоставими величини. Оценката на нелегалния пазар неизбежно има несигурност и тя трябва да бъде обяснена.

Бих съчетал представителни проучвания с обобщени данни за плащанията и онлайн посещаемостта, сигнали и резултати от проверки. Посещение на сайт не е равнозначно на направен залог, както и ръстът на лицензирания пазар не доказва автоматично спад на нелегалния. Полезно е да измерваме и колко бързо регулаторът установява нарушение, прекъсва конкретна схема и реагира при повторната ѝ поява.

Зад тези показатели стои и поведението на самите играчи. Как можем да проследим дали човек, ограничен при лицензиран оператор, спира да играе или се насочва към нелицензирани сайтове - и какво означава това за мерките за отговорна игра?

Не можем надеждно да проследим всеки човек след ограничаването му. Лицензираният оператор знае, че е спрял достъпа, но обикновено няма достоверна информация дали този човек е прекратил играта, преминал е към друг канал или е потърсил помощ. Тази граница трябва да бъде призната.

Възможен подход са доброволни последващи проучвания, работа с организации за подкрепа и анализ на обобщени резултати при ясно правно основание и защита на личните данни. Не подкрепям създаването на неограничено наблюдение върху финансовото и личното поведение под предлог за отговорна игра.

За мерките това означава, че самоизключването трябва да бъде свързано с достъпна помощ, превенция и последваща подкрепа. Средствата за отговорен хазарт трябва да финансират програми с проверими резултати. Ако след отказ на достъп човек е оставен сам да търси алтернатива, сме изпълнили административно изискване, но още не знаем дали сме намалили вредата. Евентуалното преминаване към нелегални сайтове е основание да подобрим защитата, а не да се откажем от нея.

Ако съберем тези две цели - по-ефективен контрол и по-добра защита на играчите - кои три резултата година след влизането на промените в сила биха Ви убедили, че реформата работи?

Първо, убедителни данни за намаляване на нелицензираното участие, получени по предварително обявена и последователно прилагана методика. Не просто повече блокирани адреси, а по-малка реална достъпност и използване на нелегалното предлагане.

Второ, работеща защита на рисковите играчи: проверимо изпълнение на ограниченията, по-ранно насочване към подкрепа и по-добър достъп до консултиране. За една година можем да оценим тези практически резултати, но за устойчив извод за зависимостите ще е нужно по-дълго наблюдение.

Трето, по-ефективен надзор при предвидими условия за лицензирания пазар. Това означава по-бърза реакция по нарушения и сигнали и ясни изисквания, чието изпълнение е технически възможно и не създава неоправдани пречки пред изрядните оператори. Ако събираемостта расте, но нелегалният пазар също расте и защитата не се подобрява, аз не бих нарекъл това успешна реформа.