Нелегалният хазарт и регулаторният контрол - България и европейският опит

Португалският опит показва защо ограниченията за лицензирания бизнес трябва да вървят с подготвени институции и последователни действия срещу нелегалния хазарт.

Българският хазартен сектор навлиза в края на 2026 г. с променящ се пазар и предстоящи решения за условията, при които ще работи. Игралните зали намаляват, онлайн лицензите се увеличават, а недържавната мрежа от пунктове за залози се разширява. По данни на НАП към края на септември лицензираните зали са с 56 по-малко спрямо края на предходната година.

Предложеният през септември пакет от законодателни промени добавя нова несигурност към плановете на компаниите. По-високите такси, разширените рекламни ограничения и техническите изисквания за отчитане ще наложат адаптация, ако бъдат приети. Към средата на октомври те все още са предмет на обществено обсъждане. За операторите това означава разходи за системи, преразглеждане на договори и решения кои инвестиции могат да бъдат запазени. Ефектът ще зависи както от окончателните задължения, така и от времето за подготовка. Честите промени затрудняват планирането, особено за по-малките компании.

В този разговор остава съществен въпрос - как държавата ще ограничава нелегалното предлагане, докато увеличава изискванията към бизнеса, който работи с лиценз?

Португалският пример - контролът изисква ресурс

Португалия дава полезен пример за практическата страна на регулацията. Местният надзорен орган SRIJ уведомява нелицензираните оператори да прекратят дейността си, изпраща уведомления до интернет доставчиците за блокиране на сайтове и сезира прокуратурата. Работата се отчита публично. Само през първото тримесечие на 2026 г. са изпратени уведомления за блокиране на 183 сайта.

Това не означава, че Португалия е решила проблема. Показателно е обаче, че наред с мерките страната търси и специалисти за тяхното прилагане. Обявеният през март конкурс за инспектори включва позиции в информационните технологии, контролните системи и проверката на целостта на данните. Надзорът върху онлайн хазарта изисква точно такава техническа подготовка.

Португалският парламент също поставя въпроса за капацитета. В препоръки към правителството той настоява за по-бързо ограничаване на нелегални домейни и промотирането им в социалните мрежи, мерки спрямо обслужващите ги платежни посредници и достатъчно ресурси за инспекциите. Това е програма за укрепване на контрола, чието изпълнение подлежи на оценка.

За България същественият урок е в тази връзка между законодателството и възможността то да бъде приложено. Новите правомощия трябва да бъдат подкрепени с хора, технологии и работещо взаимодействие между институциите.

НАП вече идентифицира нелицензирани сайтове, публикува решения и поддържа списъци. Съществува процедура за ограничаване на достъпа чрез съдебни разпореждания към интернет доставчиците, както и възможност за подаване на сигнали. Наличието на тези механизми е важна основа. Оценката за тяхната ефективност обаче изисква да се знае колко бързо се стига от установяването на нарушение до прекъсването на достъпа и какво се случва след това. Проследява ли се повторната поява на същата дейност? Достатъчни ли са специалистите и техническите средства за постоянен мониторинг?

Това са основателни въпроси към институциите при подготовката на по-строг режим. Публичната отчетност би била по-убедителна, ако наред с издадените решения показва и резултата от тях - изпълнени ограничения, повторни нарушения и предприети последващи действия.

За изрядните компании въпросът е пряко свързан с конкуренцията. Те поемат разходите за лицензиране, отчетност и защита на потребителите. Ако операторите извън тази рамка продължават да достигат до същата аудитория, допълнителните задължения могат да задълбочат неравнопоставеността.

Същият риск съществува и при рекламата. Ограничаването на посланията към деца и уязвими хора има ясна обществена цел. За да бъде постигната, е необходим контрол и върху незаконното привличане на потребители в интернет.

Италианският дебат заслужава внимание

В Италия широката рекламна забрана продължава да предизвиква спорове. През април 2026 г. футболната федерация отново настоява за отпадането ѝ по отношение на рекламата и спонсорството от букмейкъри, като оспорва ефективността на мярката и посочва загубите за спортното финансиране. Това е позиция на заинтересована организация, а не общоприета оценка за резултатите от закона.

Същевременно указанията на AGCOM от лятото на 2026 г. запазват забраната и уточняват допустимата комуникация за отговорна игра. При определени условия се допуска идентифициране на лицензирания оператор, включително за разграничаването му от нелегалното предлагане.

Италианският случай показва колко важно е ефектът от ограниченията да се оценява във времето. Приемането на една мярка не приключва работата по нея.

За българската индустрия следващите месеци ще бъдат период на подготовка и внимателни инвестиционни решения. Предвидимите срокове и ясните изисквания могат да улеснят този преход. Успоредно с тях е необходим убедителен отговор как ще бъде ограничавана дейността без лиценз.

Бизнесът има задължение да спазва правилата и да защитава потребителите. От държавата се очаква да осигури контрол, при който избягването на тези задължения не носи конкурентно предимство. От изпълнението на този ангажимент ще зависи и доверието в предстоящата реформа.