Лицензионният модел е най-добрият вариант за Европа

Господин Хамбах, според вас какво трябва да бъде законодателството по отношение на онлайн игрите?

- Мисля, че лицензионният модел е най- добрият вариант за Европа. Ако имаме 27 различни лицензионни режима, няма да има проблем за регулиране на тези 27 различни юрисдикции по света в класическия вариант, но когато става въпрос за онлайн трансгранични взаимоотношения и игри, най-доброто решение би било да има лицензионен режим, който частично да признава съществуващите лицензи. С други думи, това е най-добрият начин от гледна точка на данъчната събираемост, от една страна, а от друга, контролният орган следва да бъде в страната, от която е издаден лицензът, например Гибралтар или Малта.

Кой регулаторен модел за онлайн игри смятате за добър и бихте ли посочили неговите основни характеристики?

- Мисля, че моделът на Великобритания е най-добър. Това е безспорно, но данъчната ставка там е твърде висока за съжаление, така че много компании не биха останали във Великобритания. Много добро нещо обаче е, че Великобритания все още контролира съществуващите лицензи по „бял списък” - с одобрени държави, особено по отношение на рекламата. С други думи, ако даден оператор идва от Алдърни например и иска да рекламира във Великобритания, регулаторният орган във Великобритания преглежда ограниченията в рекламата и открива, че в Алдърни може да се рекламира, и така лицензът на оператора ще бъде напълно признат и ще му бъде позволено да рекламира. Въпреки това Комисията по хазарта на Великобритания и органът за контрол на рекламата си запазват възможността да контролират по-нататък допустимостта на рекламите.

Смятате ли, че законодателството по отношение на онлайн игрите трябва да бъде уредено на международно ниво?

- Да, но посредством европейска директива, която оставя достатъчно възможност за всяка една страна членка да създаде и прилага неин собствен закон за хазарта, както и индивидуален данъчен режим. Суверенитетът на държавата членка не трябва да бъде нарушаван чрез хармонизираща европейска директива. Но директивата трябва да регламентира общи стандарти за защита на малолетни и непълнолетни и превенция от пристрастяване от една страна, а от друга, да спазва Европейските принципи за свобода на услугите. Зная, че това е предизвикателна задача, но не виждам по-добър начин - нито за европейските потребители, нито за европейските игрални оператори.

Как да бъдат защитени легитимните интереси на играча, оператора и държавата в онлайн игрите?

- Определено със строги самоограничителни кодекси и с данъчно облагане, което води до предотвратяване на пристрастяването към хазарта. Службата, която отговаря за данъчното облагане на хазарта и събира данъчните приходи, трябва да е сигурна, че има достатъчно финансирани проекти за борба с пристрастяването. От друга страна, операторите трябва да бъдат контролирани по отношение на превенцията на злоупотреби. В момента мисля, че съществуващите юрисдикции на ЕС и клаузите в законодателствата по отношение на третирането на злоупотребите са на много високо ниво. Друго нещо, което операторът трябва да гарантира, е, че един играч не вреди на останалите със софтуерни манипулации или друг вид измами - в онлайн зала за покер например. Посоката е регулаторът на хазартния бизнес да има грижата да възложи отговорността на самите оператори да прилагат достатъчно добри мерки за защита.

Как виждате бъдещето на онлайн игрите?

- Сега съществува борба между държавите за събиране на пари от хазартния сектор. Този интерес ще продължи и през следващите години. Повечето от европейските държави ще предлагат лицензионен режим, като Италия и Испания например. Това е тенденция, която не може да бъде спряна, когато говорим за онлайн игри. Монополният подход или пълната забрана на онлайн игрите не са вариант за бъдещето.