Българите имат консервативно отношение към „игрите на късмета“, макар че над 40 на сто участват в такива игри

Данни от национално представително проучване показват, че има широка подкрепа за въвеждането на практики за превенция на хазартна зависимост...

Българското общество проявява висока степен на консервативно отношение спрямо игралната индустрия, въпреки че почти половината българи участват в някаква форма на хазартни игри. Това показва национално представително проучване, проведено през март 2016г. от Института за социални изследвания и маркетинг МБМД. Проучването е част от дейностите по проект на Фондация „Отговорна игра“, насочен към превенцията на хазартна зависимост в българското общество.

Според резултатите от проучването, около 43% от българите не одобряват участието в хазартни игри и не свързват тези игри с възможност за забавление. Мнението най-често се споделя от жени и по-възрастни граждани, както и от хора с изразен религиозен морал. Въпреки тези нагласи, близо 44 на сто от хората признават, че регулярно участват в различни форми на хазартни игри. Това показва, че крайната позиция на неодобрение е по-скоро въпрос на консервативна обществена нагласа, а не произтича пряко от лично придобит негативен опит. Преобладаващото мнение (40%) на българите е, че участието в хазартни игри им дава възможност за лесна печалба, но много малка степен от сънародниците ни (10%) приемат това като форма на забавление.

Българите познават и участват най-често в хазартните игри в тяхната най-популярна и лесно достъпна разновидност, т.нар. форми на „мек хазарт“ – тото, лото и игрите на Еврофутбол. Лото игрите (Национална лотария и Лотария България) се радват на еднаква популярност сред мъжете и жените и са най-предпочитаната възможност за игри на късмета (44,5% от населението), изпреварвайки леко дори традиционните игри на Българския спортен тотализатор (44%).

Веднага след тото и лото игрите по популярност и честота на участие се нареждат залаганията в Еврофутбол, ползващи се с интерес предимно от мъжете. В игрите на Еврофутбол участват 11,6% от българските граждани.

Игрите от т.нар. „мек хазарт“ традиционно не се приемат негативно и не се асоциират от играещите като игри с висок риск от развитие на хазартна зависимост вероятно заради ниските залози, макар честотата на участие да е над 15 пъти по-висока, отколкото при другите форми на хазартни игри. Ясно изразено е негативното отношение към игри в игрални зали и казина, въпреки липсата на личен опит на мнозинството от респондентите (само 4% от българите са посещавали някога игрални зали и казина). Процентът на българите, които категорично заявяват, че не биха участвали в такива игри е 75 на сто. Обратно на мнението за „мекия хазарт“, масовото възприятие на хората за игралната зала или казиното е, че това е място за забавление за хора с финансови възможности. Склонни да експериментират с този вид преживяване са предимно мъжете, по-младите и образовани граждани, живеещите в градовете, хората с по-високи доходи и необвързаните. Основната причина за нежеланието за посещение на казина и зали е житейската позиция да не се участва в подобни игри (49% от анкетираните).

Като цяло, участието в хазартни игри не създава проблеми на по-голямата част от домакинствата в страната (само 1.2% признават, че са изпитвали проблеми заради хазартни игри). Рискът от увличане и пристрастяване към играта е възможен както при игрите от мекия, така и при твърдия хазарт и не зависи от играта. Между 2,5 и 3,5 на сто от играещите тото и лото игри признават че са изпитвали някога финансови затруднения заради неразумна игра, което се равнява на около 1,5 % от всички играещи. В игрите на Еврофутбол този процент е 3 на сто. Не правят изключение и играещите в зали, казина и интернет, където процента е между 0.5 на сто и 1 на сто от всички играещи българи.

Българските играчи не успяват да планират добре бюджета и времето си за участие в хазартни игри. Една трета от участниците (34 на сто) не знаят предварително какъв бюджет имат за игра, а близо две трети от участниците, 61 на сто отговарят, че нямат предварително определено време за игра. Това показва, че е нужна информация и изграждане на култура на игра, при което всеки участник ще може да си планира много по-добре средствата и времето за игра което ще намали рисковете от неразумна игра и развитие на хазартна зависимост.

Заради негативното обществено отношение, свързано с участието в хазартни игри, голям процент от играещите се въздържат от споделяне на информация. Най-малко склонни да споделят информация са играещите в игрални зали (35.6%), залагащите в интернет (34.9%), както и залагащите на резултати от спортни състезания (30.9%).  Близо 80 на сто от участниците в тото, лото, бинго игрите свободно споделят пред близки и приятели за участието си, което отново потвърждава, че тези форми на „мек хазарт“ не се разпознават като хазартни игри и се ползват с голяма обществена популярност.

Българското общество се обединява около мнението, че трябва да се говори свободно за проблемите, свързани с разумно участие в хазартни игри с цел превенция на хазартната зависимост. На това мнение са 75.5% от анкетираните. Много голям е процентът (68%) на пълнолетните българи, които смятат, че трябва да бъдат разработени практики и програма за защита от развитие на хазартна зависимост. Сходно е отношението и на самите играещи към нуждата от превенция и свободно обсъждане на темата „хазартна зависимост“. Около 60 на сто от играещите смятат, че са нужни практики и правила за защита от пристрастяване. Мнозинството от българите (62%) биха насочили към консултиране тези, които се връщат да играят възможно най-бързо с цел да си върнат загубите. Като цяло по-младите и по-образовани хора симпатизират на идеята за подобен вид превантивни мерки.

Сред самите организатори на игри, две трети са на мнение, че ако бъде идентифициран играч с опасност от развитие на хазартна зависимост трябва да се предприемат действия за информиране и превенция, но на персонала му липсва опит и знание как да се постъпи. Затова повече от половината от анкетираните служители на зали и казина също подкрепят разработването на програми и специализирани обучения на персонала за ранно разпознаване и работа с играчи в риск от зависимост.